И така, имаше рекламен лаф, че тефал мислел за всичко. Е, да, ама не, както казваше един доносник на ДС. Аз се оказа, че мисля и аз за всичко.

Защото от втората употреба си купих една работеща т.нар. оризоварка. Т.е. уж ел. тенджера под налягане. За разлика от съвсем китайските пошибалки, тази на тефал поне се оказа, че е с външен съд от дебела с незагарящо покритие стомана. По принцип уредът представлява съд в съд като вътрешния съд е от тънък алуминий пак с незагарящо покритие. Което покритие, обикновено бързо пада и поради тази причина цялото устройство се оказва до кофата. Друга простотия е, че нагревателят (само 1 кВт.) е монтиран вътре между вътрешния и външния съд, заедно с всички кабеляци на разните му датчици и термозащити. Който вътрешен монтаж изисква сложна конфигурация от дупки и крепежни винтове на дъното. 

И така, как от един мислещ тефал си направих цели две полезни устройства?

Първо, изхвърлих и аз само тънкия вътрешен алуминиев съд. Но вече съм писал, че идеята съд във съд е работеща, защото пази вътре топлината дълго време. А и както вече описах, ако и външния съд е от дебело желязо - направо върхът! Имам един орифинален френски чугунен тиган с емайлирано покритие. Ами тиганът си е наистина за готвене, въпреки, че жена ми пили 'махни тоя тежък топуз'. Та затова, като видях външния съд на тефала, че е от дебело желязо се изкефих и им признах, че все пак мислят. Само че и аз се замислих. И отрязах дъното със сложната конфигурация от дупки и крепежи и намерих подходяща иноксова тенджера с почти същия външен диаметър като вътрешния диаметър на железния тефал. Даже с леко понабиване с гумен чук набутах иноксовата тенджера в железния тефал, така, че от доло да се показва само специализираното за индукционен котлон дъно на инокса. За всеки случай и залепих едната тенджера за другата ОТВЪН по ръба на дъното. Все пак става дума за съд под налягане. Така получих пак тенджера под налягане, но иноксова и с дебела желязна обвивка. Която тенджера, като сложа на индукционния котлон вече аз и определям колко градуса, колко време и на каква мощност. Т.е. готвя аз. И то ИКОНОМИЧНО! И после си я мия без да ме е страх от падане на покритие или мокри кабели.

До тук това е единият ми полезен уред, който се пръкна от мислещия тефал. Иноксова, за индукционен котлон тенджера под налягане с двойни дебели стени.

Сега за втория уред.

Аз вече съм писал как най-често на прескъпите им пошибалки се прецаква нещо в електрониката и даже още по-често някоя от нарочно напъхваните купища 'защити'.

Затова аз свалих изцяло управляващия панел на тефала. И с малки преработки получих от него ценен универсален терморегулатор. Как?

Принципно електрониката не само на тефала, но видях, че е същото напр. и в делиманото се състои от процесор със зададени програми за време и температура, който от съответен бутон задейства някоя от програмите. Но, слава Богу има и една програма 'Направи сам' са я кръстили.  В която програма човек все още с бутончетата определя дали да има отложен старт и колко време да е той, после се следи готовността на нагревателя и едва като датчик каже 'да, нагревателт е горещ колкото трябва' започва отброяването на зададеното време за готвене със следене на зададената температура вече на готвене. Т.е. има два сензора за температура. Единият доло на нагревателя, другият на капака от вътре. Мечта за мераклия като мен. Оставаше да излъжа електронния панел че си я има своята си тенджера, и че тя си е със неговия нагревател и че и капакът и (все пак написах, че става дума за тенджера под налягане) е затворен. Иначе просто процесорът писукаше гадно и не стартираше нищо. 

Е, накарах 'мозъка' на тефала да си мисли че всичко му е нареди без тенджерата и то изцяло под мое управление на избран от мене какъв да е уред с мощност до 3 кВт.

Т.е. вече напр. мога да контролирам разклонител с 2 кВт нагревателв него, а не един кВт както при мислещите и да програмирам културно своя си температура и време на готвене или да речем варка в казан. Като дисплеят съвестно показва по време на работа колко остава да се вари под напрограмираната температура.  Мисля, че полезните функции се виждат от приложената снимка. Просто вече щитовидния панел си е съвсем самичко независимо устройство. Такива универсални терморегулатори няма (горна граница 160 градуса за готвеното и управлявана мощност до 3 кВт) и да си имат и таймер, че и отложен старт и отделен контрол и на нагряването. А и да има, ще се водят индустриални и ще са с цена сигурно колкото тефала. 

Йордан мисли за всичко?