По-добрата иновация пак от мен

Как още преди 10г. Преработих една добра идея на една красива дама от Южна Африка.

Сърфирайки из Мрежата за интересни идеи попаднах на интересна идея от Южна Африка. Сара (вижда се от снимките че е не само красива, но явно и умна жена. Мислейки как да пести енергия, природа и пари, тя е обновила всъщност една стара българска идея. Защо стара българска? Ами аз помня като малък как на село се правеше кисело мляко, или как се подготвяше хляб за печене. И тестото и съда с киселото мляко просто се загъваха с дебели обработени  агнешки кожи, при това с вълната на тях. Така се запазваше постоянна естествена топлина. 

Е, Сара сама се е сетила най-вероятно и е ушила т.нар. Уондърбаг (чудна чанта). То и на Запад вече всичко е чудо. И Сара явно мисли за западния тип жени. (Статията ми е от поне преди 10г. Сега, 2026г. и у нас вече всичко е чудо и магия).

Какво е чудото в нейната чудна чанта? Ами калъфка с пълнеж от някаква термоизолация. Калъфка за тенджера. И каква е идеята? Ами слагате тенджерата на котлона или там огъня. Нагрявате я известно време, докато се приготви до някаква степен яденето. После махате тенджерата от котлона и я слагате в чудната чанта на Сара. Така температурата се запазва. И вие реализирате този момент в готварството, който по всички готварски книги наричат 'оставяте яденето да къкри'.

Според Сара така вие печелите време. Да, съгласен. Икономисвате енергия. Да, съгласен. Останалото за редукцията на въглеродния двуокис и природата не го броя, защото както и вие да се грижите за българската природа, благодарение на дървената мафия на Доган - все ще изсекат България и все ще останем без вода. Ето я цялата технология на Сара в една картинка (черната хоризонтална по-горе).

Аз в последно време забелязвам, че ми нараства търсенето на моите системи за домашна дестилация на база тенджера под налягане. Просто много дами искат вече сами да си дестилират билки. Или вманиачени за здравето си хора пък искат да пият само дестилирана вода. Да! Аз не съм търгаш и един такъв българин все пак го разубедих да не пие само дестилирана вода. Е, той не си купи от мен моя система, но аз съм доволен, че истината ми е по-скъпа. 

Та, като видях идеята на Сара, реших, че си струва тук да поработи и едновремешния истински български инженер. 

Как подобрих идеята?

Ами първо не е добре да си играете с обикновени тенджери. Я ще изплискате, докато пъхате тенджерата с яденето в чантата, я някое дете, играейки ще я обърне, и ще стане мазало. 

По-доброто решение е тенджера под налягане. Защо? Ами затваря се добре. Вдига по-голяма температура поради по-голямото налягане. Значи се акумулира още повече енергия за процеса. Т.е. икономията на енергия нараства. Намалява се още повече и времето на приготвяне на ястието. 

Такааа... до тук първо подобрение на идеята на Сара. Не работим с каква да е тенджера, а само с тенджера под налягане. Но това не е чак толкова сложно за досещане. 

Сега ето вече моята иновация:

Не си играем да шием торби с двойни стени и термоизолация между тях. Аз купих неопренови водолазни гащи. Неопренът е върхът в термоизолацията. Пере се. (Внимание! пере се в автоматични перални машини но на 40 градуса!).  Еластичен е много. Но не издържа високи температури. За да го предпазя от високата температура на тенджерата използвах силиконово фолио за печене на кекс и сладки. Силиконът под неопрена изолира температурно. А неопренът + силикона пазят температурата по-добре от всякакви торби. И най-важното! Не си играете да вадите и слагате тенджери в торби. Просто използвате вече 'облечената' от мен тенджера. Ако случайно някога я олеете с ядене (готви се все пак в нея) - неопренът се сваля лесно. И се пере лесно защото не задържа вода.

Нататък? Ами след като взех да мисля как като ще се прави нещо - то да бъде докарано до изцяло полезен за човека край, аз започнах да търся решение на нагряването. Повечето котлони, даже и на най-съвременните печки все още не могат да регулират до почти само топличка плоча. И нямат финото включване и изключване за автоматично поддържане на температурата и на ниски градуси. Е, има и такива котлони. Индукционните котлони. И тенджерите под налягане вече могат да се греят от индукционните котлони. Все пак поглеждайте дъното на тенджерата си. Там си пише или има знак. Има и друг проблем: индукционния котлон не издържа голяма тежест. Но има и по-евтино решение? Ютиите, благодарение на братята китайци поевтиняха много. И могат да регулират температурата на плочата си плавно и на много ниски градуси, за да не залепнат фините дамски нощнички. Затова аз пробвах и с ютия. Взех една модерна ютия. Сега никой не глади и изправни ютии по вторите употреби - колкото искате. На ютията и оставих само системата за регулиране, заедно с термоизолацията на плочата. Това е също важен елемент. Плочите на съвременните ютии хем са плоски, хем незагарящо покритие, хем откъм страната на дръжката на ютията са си изолирани температурно от издържливи на нагряване пластмаси. На снимката се вижда каква красота се крие в една съвременна ютия. Така въпросът с фин, но същевременно мощен и фино регулируем нагревател беше решен от мен. Можете бързо да вдигнете температурата в тенджерата благодарение на 2-киловатовия нагревател в плочата. Няма да имате загуба на енергия, защото ютията е проектирана да е гладка (ще прилепне на дъното) и да отдава топлина най-вече към плочата. 

После можете да свалите температурата на плочата само колкото наистина яденето да доуври. 

Ето така се получи моята енергоспестяваща система за готвене и нагряване (и дестилацията е енергоемък процес и трае часове). И при дестилацията също е важно като започне кипенето, рязко да свалите нагряването (особено ако дестилирате алкохол). 

Накрая, как реших въпросът с термоизолацията и на капака на тенджерата? 

Ами с обикновена силиконова форма за печене на кекс. Пак да повторя този силикон издържа на до към 200 градуса без проблем. И е добър термоизолатор. И е за хранителни цели. И вече е евтин. 

Така се получи окончателния изглед на 'Чудната чанта на инженер Йорданов'. Гарантирано спестява повече от 30% енергия. Гарантирано изисква по-малко труд и умения, отколкото да кроиш, шиеш и работиш с чантата на Сара. А чантата на Сара (само чантата и) струваше още тогава над 80 лева! Без доставката до България! А моята цена на нова тенджера под налягане с обем 10 литра + неопреновите и и силиконови гащички + нагревателя с регулатора и плюс капака от силикон, т.е. както я виждате цялата система на снимката струва 80 евро. Да обърна внимание: комплекта с нагряваща ютия прави тенджерата мобилна и самостоятелна.

ПП

Сега (вече 2026г.) аз съм се сетил отдавна и за българското готвене в глинен гювеч. И съм разработил покритие за керамични съдове за печене, които поставени в микровълнова фурна реализират още по-голяма икономия на енергия а дават и вкуса не на вареното (както в тенджерата под налягане) а на истинския вкус на печенето в гювеч.